Семейно право гр. Варна, Адвокат Асен Димов

Подготовка за сключване на брачен или предбрачен договор

Брачния договор може да бъде сключен преди брака (предбрачен) или по време на брака (брачен). Той урежда имуществените отношения между съпрузите и служи за защита на двете страни при един бъдещ развод. Брачният договор следва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписите, положени пред нотариуса лично от съпрузите. С удостоверяването на подписите и съдържанието на сключения брачен договор и издаването на съответното удостоверение завършва първият етап от процедурата. Следващата стъпка, която трябва да бъде предприета, е за даване на публичност на договора чрез вписването му в съответните регистри.

За тази част от процедурата е от значение дали сключването на брачен договор предхожда гражданския брак или се извършва по време на брака.Когато сключването на брачен договор предхожда встъпването в граждански брак, съпрузите предоставят на длъжностното лице по гражданското състояние издаденото от нотариуса удостоверение и преписи от сключения брачен договор. Данните от удостоверението се вписват в акта за граждански брак. След това по служебен ред длъжностното лице по гражданското състояние вписва брачния договор в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите, който се води от Агенция по вписванията. Ако със сключения брачен договор се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, същият следва да бъде вписан в Имотния регистър, който също се води от Агенция по вписванията. За целта съпрузите представят пред нотариуса удостоверението за сключване на граждански брак, след което нотариусът следва още същия ден да заяви вписването в Имотния регистър.

При сключен брачен договор след като съпрузите вече са встъпили в брак удостоверението, издадено от нотариуса, и екземпляри от договора се представят в общината за вписване от длъжностното лице по гражданското състояние в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите. Ако с договора се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът, който удостоверява подписите и съдържанието, е длъжен да го представи за вписване в Имотния регистър в деня на подписване на договораТъй като брачният договор е предназначен да урежда имуществените отношения между съпрузите по време на брака, в случай на прекратяването на последния (поради развод, смърт на единия съпруг, унищожаване на брака и др.) постигнатите уговорки стават безпредметни. Поради това при прекратяване на брака се прекратява и действието на сключения брачен договор. Прекратяването на брака обаче не засяга клаузите, уреждащи отношенията след развода, както и клаузите, за които изрично е предвидено, че ще продължат да действат и след прекратяването на брака.

Бракоразводни дела

Адвокат Асен Димов и неговите сътрудници имат дългогодишен опит в бракоразводните дела. Ние ще Ви помогнем да преминете през този труден момент с изготвянето на всички необходими документи както и провеждането на всички видове бракоразводни дела. Те най-често биват:

Развод по исков ред

Съгласно действащата нормативна уредба на Семейния кодекс, разводът може да бъде два вида по исков ред или по взаимно съгласние. По исков ред единия от съпрузите завежда исковата молба в съда с искане да се прекрати бракът между страните като съдът се произнесе и по въпроса за вината. Кой от съпрузите е виновен за прекратяване на брака. В това производство задължително се поставя и въпроса за семейното жилище и фамилното име на съпругата дали ще го запази или ще си възстанови предбрачното фамилно име. В случай, че по време на брака има родени деца, които не са навършили 18 г. задължително брачния иск се съединява с иск за родителски права, издръжка и режим на лични отношения. При иска за развод е в сила правният принцип за изчерпателност на основанията. Това означава, че ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод. При необходимост, по молба на всяка от страните, съдът може да постанови привременни мерки относно издръжката, семейното жилище, ползването на имуществото, грижата за децата и тяхната издръжка.

Развод по взаимно съгласие

В случай, че съпрузите са постигнали единодушно съгласие да прекратят брака си, доброволно желаят да уредят и имуществените отношения помежду си това е най-удобния и лесен начин за прекратяване на брака. Разводът по взаимно съгласие започва с молба на съпрузите и се развива пред Районния съд по постоянния им адрес. В случай, че по време на брака има родени деца, които не са навършили 18 г. задължително в споразумението се определят на кого ще бъдат предоставени родителски права, кой и каква издръжка ще заплаща на детето и какъв ще бъде режима на лични отношения между родителя, на когото не са предоставени род. права и детето. Производството протича в рамките на едно заседание, в което страните следва да заявят и потвърдят непоколебимото си съгласие да се разведат. Формираната обща воля или съгласието трябва да е непоколебимо, да е обмислено предварително и да е мотивирано от важни причини.

прочетете повече

Родителски права

Когато липсва граждански брак между родителите и няма да има развод, споровете за родителските права се разглеждат в отделно производство. Това производство се използва и когато има постановено решение от съда (по бракоразводно дело или по предходно дело за уреждане на родителските права), но поради изменени обстоятелства се налага мерките да бъдат преразгледани. При определяне на родителя, на когото се предоставя упражняването на родителските права, съдът преценя всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като изслушва родителите и децата, ако са навършили десет години. Когато има спор относно това кой от двамата родители следва да упражнява родителските права, съдът взема предвид множество фактори. Някои от тях са следните:
Кой преимуществено, преди раздялата на родителите, се е грижил за детето-говорим за непосредствени грижи, а не за финансови такива. Фактическите грижи са – взимане от градина, водене на градина/училище, обличане, хранене, приспиване, извеждане на разходки и др.;
Изследва се родителският капацитет на родителите: до колко зряло гледат на отговорностите си като родители, какви са приоритетите им, възпрепятстват ли срещите на детето с другия родител, съобразяват ли се със специалните му нужди, лично те ли се грижат за детето или грижите се осъществяват предимно от роднини – баби, лели и пр.

Прочетете повече

Искове за издръжка

Задължението за издръжка представлява задължението на член от семейството да предоставя на друг член от семейството средства за съществуване. Задължението за издръжка е законно, т.е. в общия случай възниква по силата на закона, при наличие на посочените в правната норма предпоставки, а не по споразумение между страните. Задължението за издръжка е лично и се погасява със смъртта на лицето, имащо право да иска издръжка. Право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Издръжка може да бъде искана от лицето, което има право на издръжка, от следните лица и в следната последователност : от съпруг или бивш съпруг; от деца; от родители; от внуци и правнуци; от братя и сестри; от дядо и баба и от възходящи от по-горна степен. Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.

Когато едно лице има задължение да издържа няколко лица, издръжката се дължи в следния ред (като всеки предходен изключва следващия): на деца, съпруг или бивш съпруг, на родители, на внуци и правнуци, на братя и сестри, на дядо и баба и на възходящи от по-горна степен. При развод, право на издръжка има само невиновният за развода съпруг.Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца под 18 години, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. На навършилите пълнолетие деца, родителите дължат издръжка, ако децата не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение, но само при условие, че даването на издръжката не съставлява особени затруднения за родителите. Издръжка на възрастен се дължи само в случай, че е нетрудоспособен и не може да се издържа от имуществото си.

Припознаване и оспорване на произход

Припознаването е способ за установяване на произход. Може да бъде припознато единствено дете с неустановен произход, като най-често това е дете родено извън брак, спрямо което не може да се приложи презумпцията за бащинство и по този начин произходът от бащата е неустановен. По своята същност припознаването представлява едностранен акт, извършен в предписаната от закона форма, с който едно лице декларира, че е родител (майка или баща) на едно дете.
Няма изискване биологичния произход да бъде доказван, т.е. че действително детето произхожда от припознаващия го и в този смисъл припознаването се извършва без контрол от страна на някой държавен орган относно истинността на произхода, но също така и без преценка дали е в интерес на детето, както е при осиновяването, например. След извършване на припознаването, ако не е оспорено по надлежния ред, произходът на детето се вписва в акта за раждане.припознаването може да се оспори единствено от другия родител, който не е автор на припознаването или от детето, ако е навършило 14- годишна възраст, в тримесечен срок от съобщаването за извършеното припознаване чрез писмено заявление до длъжностното лице по гражданско състояние.

Следователно, за да е възможно такова оспорване, другият родител трябва да е известен и произходът от него следва да е установен по надлежния ред, за да му бъде съобщено припознаването. Детето може да оспори припознаването, ако е навършило 14 години. Ако към момента на припознаването то е малолетно, за него правото самостоятелно да оспори припознаването възниква в по-късен етап, а именно след навършване на пълнолетие. Ако е постъпило заявление за оспорване на припознаването по реда на чл. 66, ал. 1 от СК, в акта за раждане нищо не се вписва, а на припознаващия се дава срок от 3 месеца от съобщаването за оспорването, в който да предяви иск за установяване на произход. В производството по този иск следва да се докаже биологичния произход на детето от припознаващия. Допуснатата с чл. 66 от СК възможност припознаването да се оспори от другия родител или от навършилото 14 години дете, е до известна степен контрол за спазване принципа на истинност при извършването на припознаването, но е предвидена за твърде тесен кръг субекти – другия родител (ако е известен) и детето.

Заложено е и друго оганичение на оспорването – то да се извърши в преклузивен 3-месечен срок от съобщаването, а ако се оспорва от дете, което към момента на припознаването е било малолетно – срокът е 1 година от навършване на пълнолетие или от узнаването за припознаването, ако е станало по-късно. Това законодателно решение не държи сметка за множеството хипотези на засегнати интереси на различни категории лица, които са в някаква правна връзка с припознаващия или детето – възходящите и низходящите на припозналия, биологичните родители на детето и т.н.Искът на съпруга на майката за оспорване на собственото му бащинство може да бъде предявен до една година от узнаването, че не е баща на детето, но не по-късно от навършване на пълнолетие, като съдът ще взема предвид най-добрия интерес на детето

Оспорване на осиновяване

Основанията за прекратяване на осиновяването са изчерпателно изброени в чл. 106 и чл. 107 СК – взаимно съгласие, дълбоко разстройство в отношенията осиновител и осиновен, причинено от тежко провинение или други обстоятелства, смърт, унищожаемост. Те могат да се разграничат в зависимост от различни критерии. В зависимост от това дали прекратяването на осиновяването се извършва поради наличието на пороци при неговото учредяване, или прекратяването се извършва въз основа на факти, настъпили след влизане в сила на решението за осиновяване, те се разделят на две групи. Към първата група принадлежи унищожаемостта. Към втората група се отнасят – взаимното съгласие, дълбокото разстройство в отношенията осиновител и осиновен, смъртта. Според това дали, за да се прекрати осиновяването, е необходимо издаването на нарочен акт за прекратяване, или такъв не е необходим, основанията могат да се разделят на „съдебни” – унищожаемост, дълбоко разстройство в отношенията, взаимно съгласие, смърт на осиновителя при пълно осиновяване и „извънсъдебни” – смъртта на осиновител или осиновен при непълно осиновяване – чл. 107, ал. 2 СК. Делото се води пред Окръжен съд.