Адвокат по Административно право гр. Варна – Асен Димов

Административното право e отрасъл в правото, регулиращ обществените отношения в сферата на дейностите по държавно управление на органите и длъжностните лица в тяхното изпълнение на публични функции в държавата и териториалните структури. Регулирането на правоотношенията между гражданскоправните субекти и органите на власт се осъществява, посредством издаването на индивидуални и общи административни актове. Самият процес по издаването, оспорването и изпълнението на тези актове се нарича административен процес. Основният нормативен акт в тази сфера на правото е Административнопроцесуалният кодекс (АПК).

Обжалване на Наказателни поставления

Обжалване на Наказателни поставления се извършва чрез наказващия орган, който ги е издал, до районния съд, в чийто район е извършено или довършено нарушението. В жалбата си до съда можете, но не сте длъжни да представяте доказателства за неправилността или незаконосъобразността на наказателното постановление, което обжалвате. Доказателства и конкретни за основания за отмяната на атакуваното наказателно постановление можете да представите и в съдебната фаза на производството, след като бъде даден ход на делото.Основания за отмяна на е наказателно постановление от страна на съда могат да бъдат:

• Липса на компетентност в административно-наказващия орган.
• Несъставомерност на деянието.
• Липса на причинна връзка между деяние и резултат.
• Нарушение на материалния закон.
• Неспазване на законоустановената форма.
• Съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила.
• Изтекла давност.

Съдът може да потвърди, измени или отмени наложеното наказание. Евентуална замяна не може да бъде за по-тежко наказание. Така че от атакуване на електронен фиш или наказателно постановление вие всъщност нищо не можете да загубите, но можете да спечелите!

Обжалване на електронен фиш

Актовете, с които се установяват административните нарушения по Закона за движението по пътищата, могат да бъдат акт, издаден от КАТ или електронен фиш. Законът разпорежда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (напр. камера за скорост), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. За разлика от акта, издаден от КАТ, с който само се констатира нарушението и въз основа на него се издава наказателно постановление за налагане на наказание, с издаването на електронен фиш едновременно се установява нарушението и се налага наказанието за него. И предвид факта, че електронните фишове са специфични актове, то има особено производство за тяхното издаване и оспорване. Електронният фиш по същество представлява особен индивидуален административен акт, с който се засягат правата и законните интереси на наказаното лице. Именно, поради тази причина законът предвижда и процедура по неговото оспорване. Възможностите са две: оспорване по административен и по съдебен ред. Съществува и предварителна процедура по възразяване, че констатирания в електронния фиш нарушител не е реалният такъв. В 14-дневен срок от получаване на електронния фиш собственикът на моторното превозно средство може да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В този случай се издава нов електронен фиш, но на лицето, което действително е извършило нарушението.

ЗППАМ (Заповед за прилагане на принудителна административна мярка)

Принудителни административни мерки се налагат със заповед. Заповедта е индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс (АПК). Срокът за обжалване е 14 дневен от връчване на заповедта за налагане на ПАМ. Обжалва се пред Административен съд по постоянния адрес на физ. лице или по седалището на фирмата.Основанията за обжалване на заповедта за издаване на принудителна административна мярка са тези по чл. 146 от АПК. Във всеки материален закон (напр. : Чл. 171 от ЗДвП , чл. 186 от ЗДДС) изрично изброява условията, видовете принудителни мерки и сроковете за тяхното налагане. Ако някой от елементите липсва в заповедта или е неясно посочен, то е налице основание за обжалване и евентуална отмяна. ПАМ трябва да е мотивирана. ПАМ трябва да отговаря на принципа на съразмерност уреден в чл. 6 от АПК, а именно да е съобразена с интензитета на извършеното нарушение и да не oграничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

ИАА (Индивидуален административен акт)

Административният акт представлява волеизявление на орган с властнически функции – държавен изпълнителен орган, с което волеизявление се създават права или задължения за правни субекти на гражданското право – физически или юридически лица. Чрез издаването на административни актове, органите на власт директно регулират отношенията между гражданите и държавата. Издаването, оспорването и изпълнението на административните актове се урежда от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), който е основният закон в сферата на административното право. Административният акт може да се съдържа в действие или бездействие на държавен орган, дори в отказ да се издаде такъв. Индивидуалните административни актове се издават въз основа спазване на материалния закон, както и на процесуалните правила, описани в АПК. Процедурата по издаване на акта започва или по инициатива на гражданскоправния субект или на компетентния административен орган. Органът на власт е длъжен да осигури на страните възможност да участват в производството по издаване на административния акт, като преглеждат документите по преписката, правят бележки, извадки, копия и др. В административния процес, доказателствата се събират от административния орган, освен в предвидените от закона случай. Страните са задължени да представят всички доказателства, които се намират при тях, пред компетентния орган, според правилата на чл. 36 ал. 2 от АПК. Общия срок за издаване на административен акт е четиринадесет дни от датата на започване на производството. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да бъде издаден административен акт. Този отказ също подлежи на съдебно и административно обжалване по реда на АПК.